Не ме поглеждай, момиче,
с тези твои черни очи!
Сърцето ми малко е птиче,
само миг и виж полети.
Кацне тихо на твойте коси,
твоят топъл дъх заобича
и загнездено чак до зори
на червена звезда заприлича.
Ти на панделка там да го сториш,
да го връзваш, развързваш през час.
Да подскачаш, мърдаш, мърмориш,
да го хвърлиш в шкафа тогаз. ...