Не ми е до любов. Не искам вече.
С ада на сърцето дълго поживях.
Във спомени затъват ми нозете,
но ореолът ти на ангел си прибрах.

Изглежда по инерция ме обичаш.
С други думи си до болка отегчен.
Живей си лудо, смело и първично,
нали си ти за девиантното роден?!

И ме обичаш ти, защото те обичам.
Да бъде Нарцис всекиму е лесно.
От алтруизъм всъщност себе си отричам.

A в помислите липсва ти човечност!

Любовта бе сън, от който не събуждах се.
A и... надеждите обичах си, не теб.
Със тях за малко даже не погубих се,
но разруших веч аз началния обет.

Захлупвам вече чашата отровна,
в която сбирах си солените сълзи.
Заключвам я в кутията съдбовна,

за да се задуши - със нашите мечти.

Пътеката ми е с платно свободно.
От днес ще бъдеш просто непознат -

до мен да крачиш вече нямa бодро.
Бъди си сам. Със себе си богат...

Посветено.