Не ми говори за обич,
нещо не ти прилича,
умееш прекрасно да спориш,
но нежните думи ги сричаш.
Не ми разтягай локуми,
как ме обичаш без думи
и криеш чувства дълбоки
зад бялото на окото.
Уморих се да бъда щастлива
и да подскачам на пръсти,
да слагам мезета и бира
с усмивка, че тялом си вкъщи.
Уморих се от твойто мълчание,
с което така ме обичаш,
да превеждам празни послания
в жадувани думи и смисъл.
Искаш да ти повярвам,
че истинска обич – ТОВА Е,
че който „коте” ти казва -
за котарачки мечтаел.
Че лош си бил ухажор,
омръзна ми да го чувам,
ами, смени твоя дявол-треньор,
тегли му една и го псувай.
При кой тиранин, прощавай,
си учил любов и общуване,
сбогом и извинявай –
търсех обич, не съществуване.
© Ивон Все права защищены