Дали ще ми простиш, че те обичам - без твоето съгласие, без ничий благослов... Виновна съм и тегна на душата ти, а най-виновна - крехката любов... Да я опазя - ти ще я начупиш, от тежките ти думи се троши. Едничка ми е...Не, не я прокуждай, макар и чужда, може да теши... Че колкото вина да е понесла на плещите си непосилно, от Бога е изпратена - за мене и може и да няма смисъл, но носи на въздишката очите - по-тъжни от очите на елени... Дали ще ми простиш, че те обичам - тя, Любовта, не ми остави време...
"Дали ще ми простиш, че те обичам -
тя, Любовта, не ми остави време..."...,и аз това се питам в момента, все едно аз съм го писала този стих,Геви!Благодаря , че прости! Хубав ден ти желая,ОБИЧАЙ!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Силен стих! Докосва!
Поздрави, Геновева!