Не ми се събужда

16 апр. 2021 г., 12:21

Поэзия

234 1 2

Денят гъделичка звездите да спят.
Луна избледнява - на слънцето чужда.
Пробуждам се бавно за новият свят,
но сякаш не искам. Не ми се събужда.

Очите ми лепнат пленени от сън,
а случката в него, така ме възбужда.
Не искам да гледам какво е навън.
Добре съм в съня си. Не ми се събужда.

Пробожда ме слънцето с някакъв лъч,
но нежност е моята истинска нужда.
Боя се от светлото сякаш е жлъч
която ме стиска... Не ми се събужда!

Не ми се събужда! Потя се в съня.
Доброто нима с лекота се прокужда?
Живея в илюзия, не в светлина.
Повярвайте хора - не ми се събужда!

Иринакис (Ирина Колева)

2021-04-17T11:04:13+03:00

Прави го от време на време, за да си свериш часовника. После пак си нанкай
Dendu89 (Деница Гарелова)

2021-04-16T12:31:40+03:00

Ей, че готино! И на мен