Аз не мога да рисувам.
И да пея не умея.
Стига ми да съществувам
в думи две или в идея.
Камък със длето не вая.
Не кроя и не бродирам.
Много мисля и се кая,
думи-перли все събирам.
Не танцувам най-ефирно.
Глината не меся с длани.
Неуморно и немирно
гоня думи разпиляни.
Черги не тъка красиви.
Не заплитам нищо с прежда.
Думите за мен са живи,
с много грижа ги подреждам.
И ги пазя и обичам.
Чистотата ме пленява.
Думите деца наричам,
с много обич ви ги давам.
© Нина Чилиянска Все права защищены