НЕ МОГА ПОВЕЧЕ ДА ПРОСЯ
Не мога повече да прося,
пъстрата паничка е разбита.
Не мога и да стържа с нокти,
на сърцето изтъняха стените.
Ръцете ми отказват да се ровят
в сиви пепелища и пустини.
Не искам вече за искра да моля,
мечтая си във огън да загина...
© Мария Ризова Все права защищены
тогава бързо се прекръсти,
свещичка пъхна ми в ръцете
и за Любовта ни я запали.
Покри ме нежно със савана,
наведе се. Не ме целуна.
Отиде си. Дори не се обърна.
А аз не искам да умирам...