Оглеждам се, а морето е безкрайно
и спомен блед се появява
за чувство сладко и омайно,
но бързо с вятъра си заминава
заблуден и сякаш в мъгла,
далеч от теб и твойта красота.
Лутам се сам без цел и без посока,
душата стене, разкъсана от болка.
И не могат GPS-а и радарите
да покажат пътя на моето сърце,
няма го и в ARPA, нито върху картите
твойто малко, сладко личице. ...