Не можах, а сребърни коси рамото ти мъжко разлюляха. Там където текоха сълзи, мигове, въздишащи лютяха... Там, където страстно приласкан, заливът изслушваше морето, чака още моят блян и бушуват спомени в сърцето. Буря лятна, топъл дъжд, извалял се милостиво и узрял... за мене мъж капчици поднася ми, щастливи!
"Очите му са сини, кафяви и зелени, на моите години и по голям от мене..."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!