Не можел вече вятърът да духа,
пенсионираха го първа група,
играе карти вечер с комшулука,
ракия удря после за разтуха.
На младини вършееше в полята,
раздухваше скандали и пожари,
обръщаше поли на женорята,
оголваше дървета и дъбрави.
Пръв беладжия, вечно устремен,
навираше се в кофите с боклуци,
но остаря, направи емфизем,
събарящият покриви, улуци.
Да духне тук, да духне там,
да седне някой тлъст оратор,
издуха си живота сам,
за супата си включва вентилатор.
© Ивон Все права защищены
който съдържа мъдро послание!
Поздрави за мъдрата поетеса!
БЪДИ!