2 мая 2010 г., 17:03

Не можеш... 

  Поэзия » Любовная
1129 0 39


Нощта догаря като свещ,

а утрото е лумнал огън.

Отдава се денят горещ

на сладостния щурчов спомен.

Южнякът тих с дъха си свеж

люлее  сънена - тревата,

небето с притаен копнеж

се слива нежно със земята...

Топи се чакането - скреж

и звезден порив ни събира.

Не можеш този миг да спреш:

от памтивека е кодиран.



© Вилдан Сефер Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??