Не ми прощавай. Няма и да моля.
Ако го можеш - просто забрави.
Към тебе тръгнах със сърце и воля,
така и не разбрах къде отбих.
И мислех си, че, даже път да няма,
ще те намеря - както утринта
в загасналия вече нощен пламък
намира въглен, за да сгрей света.
И мислех си, че новото начало
при нас ще дойде, слънце щом изгрей.
Ала при теб то вече е изгряло.
На мене сякаш просто ми се смей. ...