Липсва ми полъхът, твойто ухание,
допира топъл на бялата кожа.
Стрелките замрели са в сляпо мечтание,
нощ или ден е, да кажа не мога.
Дори и застинали, те отбелязват,
че сълзите свършиха, вече не плача,
не те обвинявам, но вътре е празно
и мисля все още… за тебе във здрача.
Заблуден бях и бе абсолютно безсмислено
да вярвам, че с теб бих се чувствал добре.
Припомням си всичко, нима беше истина,
нима пролет търсихме в зимни ръце?... ...