Не, не обичам да пътувам!
Сбогувания, раздяла, тъга...
Не, не обичам да пътувам!
Всяко пътуване отнема част от моята душа!
Заминавам... обещавам, че отново ще се прибера,
наранявам, ограбвам, изоставям
разплакани, целуващи лица...
И наново после всичко се повтаря -
всичките прегръдки, емоции, слова...
и отново оставям, погубвам, забравям
част от моята душа!
Добрите пътници по своему са груби,
те не познават чувства като любовта!
Само разписания, графици, маршрути
могат да извикат в тях страстта.
Така опитвах аз да се преборя,
да бъда по-силна, по-добра,
да не плача, когато някой ме помоли:
"обещай, че пак ще дойдеш у дома!"
Но не мога, не обичам да пътувам,
мразя чувството на самота,
когато изоставям, ръкомахайки през сълзи,
онези плачещи, усмихнати лица.
© Савина Все права защищены