21 мар. 2008 г., 12:37

Не обричай душата на гибел 

  Поэзия » Любовная
873 0 28
Вече станах на двайсет по две,
но отдавна забравени чувства
ти разпали във мен и звучи
във сърцето ми музика нежна.
Зажаднял е за обич светът
и човекът към нея стреми се...
не обричай душата на гибел -
позволи и със теб да политне.
Както слънцето среща простора,
а Земята прегръща треви,
като камбани с тебе на двора
нека с обич и смях да звъним.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Все права защищены

Предложения
: ??:??