Дочувам скърцащите клони
на сухото дърво, което рони
сълзи по своята премяна,
а вятър в клоните навява
преситена студенина...
Защо така
подменят се сезони
и чувстваме душите си тъй голи,
подобно туй дърво,
без радост и палто,
което на гърдите ни да топли
и чакаме с въздишки и със вопли ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация