yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
14 мар. 2017 г., 20:29

Не отминавай 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
361 2 12

     Вървя по стъпките на твоята осанка

и нежност някаква се спира в мен.

Горя в пламъка на твоята жарава и раните

в душата ми се заливат.

Животът ми започва, когато се докосна

до твоят поглед, а кадифето му покрие

нежно тяло и всяка фибричка от него

се разхожда по синият им цвят.

Дали догаряш в тръпка сладка та не

усещаш, че до тебе другият гори и страда.

И чувствата пътуват с годините на твоя път,

за да останат вечно топли.

Ръката ми е близо, ала не мога да те стигна.

Душата ми лети, но до тебе не долита.

Усмивката се е сродила с плача на китара

 и всяка песен е за тебе, но ти я отминаваш.

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??