Ти заспиваше в сърцето ми понякога,
покривах те с тъжна пелена.
Обичащи очите ми проплакваха
и проскимтяваше в гърдите тишина.
Надявах се - спокоен е, заспа!
Довечера в съня ми няма да се върне.
Но ти се будеше, разтроен от шума,
на влакове пътуващи надругаде.
Не исках от мен да те отнемат,
да си търкаш душата по стари железа.
Тази любов на релси май,
на последната гара спря. ...