… не питам…
"… посипал съм шепа зрънца очакване... и чакам…
да кацне едно "Здравей…", за да си клъвне..."
Едно "Здравей…" току се приземи.
Оттласнато от Своето очакване.
Посипал си…? А в мен го посади…
Заспа по птичи. И с криле не маха.
Нахрани ме. Със хиляди зрънца.
От ситост съм притихнала във ъгъла.
И сменяш с облаци – Луни, Слънца…
И дъжд отпивам. Преди всяка мълния.
Посей ми път. Дори накрай света. ...