Не плача 

Силен съм балканджия, никога не плача,

сълзите са виновни, спускат се по моето лице.

Издават ме пред хората, а не бих искал това,

спускат се от очите ми но извират от душа!

Две сълзи и сега се спускат по моите страни,

едната за едното момче, другата за другото ми  дете.

Не са до мен отдавна но те са ми в съня, нали

аз съм техният татко и аз като тях съм бил момче.

Две сълзи се спускат и за моята мила страна,

за родината ми България за нейната тегоба.

За децата й избягали далече в чужбината,

за старите й хора, умирайки в своята самота!

Две сълзи за най- красивото чувство Любовта,

избяга тя от хората, избяга от техните сърца.

А така мечтая да я срещна и аз някога,

да я усетя,  да в видя в очите на красива жена!