25 июл. 2006 г., 22:03
Не плачи...
Не плачи...
Сълзите са росата на боговете.
Не поливай
невинните, недоспали треви.
От солената им отрова
ще повехне всяко цвете.
Ти не искаш да ги убиваш, нали?!
Не плачи...
Когато плачеш
гарваните превземат небето
и то почернява като изгоряло поле.
Някъде по пътя
изгубила си си сърцето.
Затова ли ме гледаш
с това нещастно лице?
Ще избърша сълзите ти
с нежността на душата -
тази моя луда, широка душа.
Когато плачем
само ръката на приятел
може да спре кръвоизлива,
от който умираш сама в нощта.
Не плачи...
Сълзите са росата на боговете.
Не поливай
невинните, недоспали треви.
От солената им отрова
ще повехне всяко цвете.
Ти не искаш да ги убиваш, нали?!
Не плачи...
Когато плачеш
гарваните превземат небето
и то почернява като изгоряло поле.
Някъде по пътя
изгубила си си сърцето.
Затова ли ме гледаш
с това нещастно лице?
Ще избърша сълзите ти
с нежността на душата -
тази моя луда, широка душа.
Когато плачем
само ръката на приятел
може да спре кръвоизлива,
от който умираш сама в нощта.
Не плачи...
© Геолина Стефанова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много е хубав стиха ти!
-
Поздрав и на теб!
-
Благодаря ви, момичета
-
Много хубаво пишеш. И този стих е хубав.
Ще избърша сълзите ти
с нежността на душата -
тази моя луда, широка душа.
Когато плачем
само ръката на приятел
може да спре кръвоизлива,
от който умираш сама в нощта. -
Прекрасно е!!!
Поздрави от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
