ellyst (Ели)
136 868
10 мая 2012 г., 17:18

Не плачи, генерале 

  Поэзия » Другая
1103 0 24

Не плачи, генерале. Не ти търся  вина.
Не плачи, че кръвта ми изтича.

На война се умира като на война –

героично.

 

Поседни, генерале. Под шрапнелния дъжд

поседни, да ми кажеш сбогом.

Аз съм само войник, но ръката ми дръж,

ради Бога.

 

Погледни, Генерале, горе светят звезди.

Даже пушечен дим не ги скрива.

В мойто село звездите и след трети петли

не заспиват.

 

Ако ти, Генерале, оцелееш след днес,

да отидеш, че там е красиво   –

имам къща със двор, две череши, навес

до сливата.

 

Ще те срещнат добре – мама прави кравай

и най-вкусната каша с пръжки.

Ех, бих хапнал сега, но зает съм да мра

по мъжки.

 

И носи, Генерале, на жена ми хабер

да ме жали най-много година.

Тя е млада, а времето няма да спре -

ще ù мине.

 

Да се вземе със друг, че е малък сина,

ще му трябва от мъж да се учи.

И не може да вехне цял живот все сама -

като куче.

 

А сега, Генерале, ме пусни и върви.

Има други души за оплакване.

Ето, виж, тая рана даже спря да кърви -

ще почакам.

 

Не скърби, Генерале, време няма за жал.

Има време за малко утеха.

Днес съм жив, а до утре ще стана на кал

во века. 

 

 

 

© Ели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??