ЕваН (Ева Георгиева)
14 23
22 дек. 2007 г., 19:53

Не плачи, сърце 

  Поэзия » Философская
1473 0 8
 

Н Е  П Л А Ч И,  С Ъ Р Ц Е

                                     

                            На Натали

Мълчи сърце, мълчи, аз зная -

гори те скръб сега, но няма как,

въпрос на време е - със сигурност накрая

не ще отмине радостта и твоя праг.

 

Не питай, не тъжи, недей оплаква

горчивите неволи с сълзи, яд -

за да възкръснеш за живот, то първом трябва

да глътнеш не един противен хап.

 

Когато капка летен дъжд допре земята,

спечена под палещ, бездиханен зной,

веднага тя прониква досами недрата,

пропита с страст, не сетила порой.

 

Когато зима пък скрежи гората,

ту стене тя,  ту спира дъх с надежда

да чуй кога ли ще изшумоли полата

на пролетта, що всеки към живот извежда.

 

Така, сърце, стоят, уви, нещата -

не знаеш радост ти, докле не сетиш жал,

победа славна ще ти  поднесе съдбата

след най-отчайващия твой провал.

 

Навярно самота над тебе тегне

или пък рана е отворил нечий нож,

заспи спокойно, слънце ще погледне

и в твоя дом след падналата нощ.

 

Приятел верен ще попий сълзата

от теб, о, мое, плачещо сърце,

любимият пък ще ти подари зората...

хм, щастливо май е твоето лице.

 

                                                 Русе, 08 януари 2007 г.

© Ева Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??