НЕ ПЛАКАХ ЗА СБОГОМ
Няма как да си тръгна от теб.
А повярвай ми – много го искам.
Ти си имаш камшик и небе.
Аз парцал и разкъсана ризка.
За страха, който в дланите скрит
носиш, думите ми са безсилни.
Но за клада ти трябва кибрит,
а за друго е нужно бесило.
Изранена – и в суша, и в дъжд
ще те следвам – невидима сянка.
Няма страшно – ти още си мъж.
Победен от това, че не плаках.
© Валентина Йотова Все права защищены