Тясно е в килийната ми кожа.
Две очи напомнят на прозорци.
Слънцето не стига.
Като доза
идва светлината му.
На порции
вечер си сервирам мълчаливост -
толкова безвкусна и натяжна.
Тихо е.
Разливам доверчивост
в чашите, пресъхнали от жажда.
Късно е отново да съм бяла. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.