9 мар. 2014 г., 16:08

(не)поетично 

  Поэзия » Юмористическая
631 0 9

За него искаше да пише само -
за ласкавите му ръце,
за силното му мъжко рамо,
в което скриваше лице.
За него искаше да пише още -
за вихрените пъстри дни,
за дългите им луди нощи
и нуждата да са сами.
За него искаше да пише. Вечно.
За щастието да го има,
дори когато е далече,
и в жарък пек, и в люта зима...
Това ù бе необходимо
и бе решила да се справи.
Обаче не намери рима.
Изнерви се и... го забрави.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??