Не пожелавай в измамно притежание на сила. Мощта на тихото причастие е буфер, във който се разбива всеки порив, а острието е насочено към теб. Короната е златен орнамент в косите непривързани с ръцете от онзи, който нощем коленичи над меча си приведен. А ти замахвай ... Дързостта ти е празен ход върху шахматната дъска. Главата е отсечена от раменете, а ти преглъщай своето безсилие докато устните синеят изричайки присъдата към себе си. Не пожелавай ... Твърдо е сърцето, а ручея на изворът е вечен... |
© Йоанна Все права защищены
И не спираш да ми липсваш...