Понеже все сме по-добри и умни
от другите, дори и най-успешни,
се лутаме по улиците тъмни
и много често из посоки грешни...
Но винаги за грешките виновен
е някой друг, че как да си признаем?...
А после трием този срамен спомен –
Поука ли? Такава не желаем!
И пак вървим по стъпките сгрешени,
и обвиняваме съдбата и завистници,
дори щом трябва, древната вселена,
но не и себе си, защото сме безгрешници!... ...