14 июн. 2007 г., 10:33
Няма нищо да кажа сега...
Мълчаливо душата ми моли:
- Не поглеждай в онази вода,
във която потънах отскоро.
Не докосвай мъглата с ръце -
тя е плач от ранено дихание.
Страннодумие...
вик на сърцето,
като диря, изгубена в нямане...
За какво ми е всичко това,
като милост на сляпа пощада,
лепкав дъжд от сълзи на лоза ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация