ИзхвърлИ ме. В празното...
Като спомен. От мразене.
Не са ти нужни светици...
Светът ме намрази, та ти ли?!
(Светулките са просто жълтици.)
ИзхвърлИ ме. В Нищото.
Зад параваните на обич.
И усмивките на суета.
Намразих се. И нищо чудно.
С тая любов. Като стигма.
Не устоях на твоето обичане.
Превърнах се сама във празното.
Бях по луда от нормалните.
Нищо... Заразното...
---------------------------------------
Не съм онази Мария, която Прощава.
Не съм като Анна да раждам Икони.
© Свобода Все права защищены
Буквално... поезията е всичко друго, но не и буквална
Аз често пиша за лудост, любима тема ми е.... може би самоирония, кой знае. И както е казал Д. Дамянов
Ще оздравей все нявга този свят.
А ако оживея дотогава,
едва ли чак ще е беда такава -
сред толкоз здрави - пък един сакат
Е и света някога ще стане нормален, но аз пак ще съм малко врътнала