14 июл. 2008 г., 10:30
Не разбираш...
Толкова сме различни...
аз все приличам на бедствие,
ти си спокоен, приличен -
(пагубно несъответствие).
Aз ревнувам безумно, (но и безусловно обичам)
ти си пълен с доверие.
Аз съм неуморимо скептична
и крещя всяко вълнение,
непораснала - (и все още не искаща).
Ти си прекрасен (без мене)...
Аз заменям сълзи за стихове...
Ти дори не разбираш...
Толкова сме различни...
Няма смисъл при мене да спираш -
невъзможно е да се обичаме.
аз все приличам на бедствие,
ти си спокоен, приличен -
(пагубно несъответствие).
Aз ревнувам безумно, (но и безусловно обичам)
ти си пълен с доверие.
Аз съм неуморимо скептична
и крещя всяко вълнение,
непораснала - (и все още не искаща).
Ти си прекрасен (без мене)...
Аз заменям сълзи за стихове...
Ти дори не разбираш...
Толкова сме различни...
Няма смисъл при мене да спираш -
невъзможно е да се обичаме.
© Лили Николова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много,много ми хареса!!!!Не забравяй,че противоположностите се привличат,никога не се знае...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
