20 июл. 2006 г., 13:08

Не разбрал, че ще бъде забравен 

  Поэзия
784 0 7

Тихо, тихо
дъждът ми целува косите,
тежък, есенен
пада право във моите очи
и потича
с блестящата сплав на сълзите:
скръбно- ласкав,
до устните стига горчив.

Той догаря
с безцветна тъга в моите длани,
звънко пада
в нозете ми, хладен, но жив
и изтича
безпомощен и безпощаден,
и измива
по пътя си всички вини,

... неразбрал, че ще бъде забравен!

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??