Не са ли твоите зеници огледало
невинно и тъй чисто, отразили
моя топъл трепет; и огън само.
Не е ли туй – което виждам, че блести?
Пек покрива теб, и благост носи есента,
снежинка падне – цвят смирен и лед по теб
разкрие свойта снежно-бяла красота.
Пък сетне ароматен цъфне минзухар
в твоите зеници-огледало. Не са ли
тъй по-цветни времената – щом те теб
винаги крася с плам, цветя и кристали – всеки сезон,
та свойта усмивка да виждам у теб?