6 сент. 2011 г., 11:59
Седяхме просто тъй във чужда стая,
напрегнати, пленени в любовта.
Тъгата смъртоносно ме омая,
когато ме погледна - заболя.
Думите престават да напират,
в очите ми съзираш своя блян,
мечтания сърцето ти изпълват,
но жестът ти е все така скован.
Делят ни хиляди, безброй минути,
дори това не би те спряло, знам,
ала страхът прокрадва се в ума ти -
страхът да те отхвърлят, да си сам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация