Не се научих никога да искам.
Вземах само колкото ми дават.
А заслуженото трупаше се с лихви,
но и тях без вересия опрощавах.
Не се научих никога да моля.
От никого не търсех помощ.
Радвах се на дребно като просяк,
спасявах се сама и както мога.
Не се научих никога на вяра.
Дори и в себе си не мога да повярвам.
Сляпо доверявах се на глупави измами,
но и никога не се научих да съм слаба.
© Бисерка Тодорова Все права защищены