... с венец от диви гъски отлетя
и мойто лято – сякаш беше вчера,
и честно казано ме хвана яд,
че даже не остана за вечеря.
Как исках!... Струваше си да го спра,
да си вечеряме към двеста зими
и като стане лято пра-пра-пра,
тогава да му кажа: „Напълни́ ми
една килийка слънчева любов
да нося и на ябълките утре,
и на дъжда, в най-пълното ведро,
да капна мед и капка лавандула...“ ...