2 окт. 2007 г., 22:50
През тази мъгла на твоите чувства
аз преминах, но блъснах се в страничния стълб.
Съжалявам за всичко, обичам те истинки,
но горда била съм и такава ще съм!
Продължаваш да питаш, да ровиш, да търсиш.
И всеки път си обещаваш, че е за последно!
Но си ненаситен, а моята гордост,
на това унижение да се противи е редно!
Ти си като нощта!
Поглъщаш ме цялата! Искаш ме само за себе си, знам!
Твоя съм... Мисля, че го доказах,
но не мога да продължавам да живея във срам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация