"Продава се!" "Продава се!" "Продава се!"
Крещят табелите пред сгърчените къщи.
Нахалните лозници на забравата
дори гнездото щърково обгръщат.
Ни зверове, ни птици... Само вятърът
разгръща порти и премита двòрове.
Дано разкъса някой тишината им,
че празното огромно е без хората...
Копривата цветята е притиснала
и плочника, и спомена за стъпките.
От юг не се завръщат вече птиците.
Реди шосето некролозни стълбове...
Трева покрива гробищните кръстове
и имена и дати заличава...
И чуваш само шепота на мъртвите:
– Не се продава! Не! Не се продава!
© Дочка Василева Все права защищены