Senni (Силвия)
162 1968
31 июл. 2008 г., 09:15

Не се прощава чрез осъждане 

  Поэзия » Философская
723 0 11

Не ми простиха... погледа изписан,

очите ми са питащи звезди,

в които истината се съблича

и с бавни стъпки пошлостта отми.

Не ми простиха... думите, венчани

за порива, за жаждата-любов,

за спомените, като живи рани,

копаещи в душите гроб.

Не ми простиха... верността ми

към себе си, а не към някой друг,

разпръснаха, накъсвайки духа ми

и заличаваха го с мировата скръб.

Не ми простиха... стенещите мисли,

завързали живота омагьосан,

наблегнали на помислите чисти,

в молитви за наивници износен.

Не ми простиха... че прощавах със надежда,

че търсех бряг, до който да доплувам,

че порех в отчаянието си вятъра,

че се загубвам и отново се намирам.

Не ми простиха... силата ми крехка,

която не делях и пазех скрита,

лъжите със мълчанието раздирах,

от злостните им упреци... не бях убита.

Не ми простиха...

 

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??