Малко сърдито човече,

на мен ли се сърдиш?

Скрито зад ъгъла

думи по-тежки от камъни хвърляш...

Недей! Спри се, малко човече.

Знаеш ли,

някога имах игра

"Не се сърди човече"

И сърдех се, помня, и плачех...

сръдла ми казваше мама...

Изворите (мои) мъдри и млади отлетяха...

Няма ги вече, няма, човече!

Станах отворена книга-свещица светлина след тях останах!

Играта от детството помня

и грижовните думи на мама.

Животът сърдитите хора

със Забрава наказва!