Най-хубаво за тебе би било, 

покой да дам на свойте въжделения, 

и всичката в душата ми любов, 

смълчано да редя в стихотворения... 

Най-хубаво за тебе би било, 

да чакам търпеливо. Като хищник. 

Но жертва ти не си. Не съм на лов. 

От твоя дъх нуждая се. Да дишам... 

Най-хубаво за тебе би било, 

с усмивка да те срещам във очите. 

И без да обяснявам, Как? Защо? - 

изплакал съм я някак със сълзите... 

Най-хубаво, а всъщност е прекрасно! 

Прекрасно е за тебе, че умирам, 

и после пак се раждам в този свят, 

където двама ще живеем без да спираме... 

Недей да ме виниш, че съм такъв! 

Какво по-съкровено от това, 

да бъдеш тъй обичана до смърт, 

а всъщност да си птица и Жена?!... 

Не знам дали съзнаваш, че съдбовно е... 

Не се сърди, на буря че приличам! 

Света е пълен с фалш и безлюбовие. 

Най-истински, стихийно се обича!... 

Стихопат.