23 февр. 2008 г., 11:01
Не ще заплача
Заедно за сетен път сме аз и ти,
как трудно е да гледаш в моите очи.
След всички изречени лъжи
виждам, че вината в теб личи.
И не греша, нали?
До мен застанал, шепнеш нещо,
долавям то, че е зловещо.
Живот далеч предпочел си,
съдбовното решение взел си.
Искрена любов предаде,
общите мечти продаде
и свят красив, където с теб до вчера бяхме.
Нима забрави щастие и болка, че деляхме?
По-мрачна е без теб нощта,
съвсем сама остави моята душа.
От спомен сила ли да взема?
Не мога вече дъх да си поема.
Изгубени мечти!
Внезапно светлината заслепи.
Успя нас лесно да ни разрушиш,
чистия порив без жал да сломиш.
Зад извинение се скри:
"Не бе любов, добре го разбери."
Сърцето мое в миг уби,
с думи жестоки чувствата на прах изпепели.
Но тази нощ не ще заплача
за загубата ти, любов измамна, в здрача.
Не ще заплача, няма да те спра, върви!
Не заслужаваш ти и капка горчиви сълзи,
щом с доверието ми се подигра
и между нас издигна каменна стена.
За името ти спомен аз не ще оставя,
истинска любов ще търся до безкрая.
Не ще заплача, запомни!
Последно сбогом ти изрекох, даже да боли.
как трудно е да гледаш в моите очи.
След всички изречени лъжи
виждам, че вината в теб личи.
И не греша, нали?
До мен застанал, шепнеш нещо,
долавям то, че е зловещо.
Живот далеч предпочел си,
съдбовното решение взел си.
Искрена любов предаде,
общите мечти продаде
и свят красив, където с теб до вчера бяхме.
Нима забрави щастие и болка, че деляхме?
По-мрачна е без теб нощта,
съвсем сама остави моята душа.
От спомен сила ли да взема?
Не мога вече дъх да си поема.
Изгубени мечти!
Внезапно светлината заслепи.
Успя нас лесно да ни разрушиш,
чистия порив без жал да сломиш.
Зад извинение се скри:
"Не бе любов, добре го разбери."
Сърцето мое в миг уби,
с думи жестоки чувствата на прах изпепели.
Но тази нощ не ще заплача
за загубата ти, любов измамна, в здрача.
Не ще заплача, няма да те спра, върви!
Не заслужаваш ти и капка горчиви сълзи,
щом с доверието ми се подигра
и между нас издигна каменна стена.
За името ти спомен аз не ще оставя,
истинска любов ще търся до безкрая.
Не ще заплача, запомни!
Последно сбогом ти изрекох, даже да боли.
© Вероника Борисова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много...много тъжно...
понякога любовта носи и тъга...
с обич, Вероника -
Искрена любов предаде,
общите мечти продаде
и свят красив, където с теб до вчера бяхме.
Нима забрави щастие и болка, че деляхме?
Тъжно,но красиво,много ми харесва!!!Поздрави Вероника
-
Искрено се надявам да не си героинята в този стих...Бих добавила само, че любовта не е за слабите,защото истинската любов казват, винаги е съпътствана със страдание и когато обичаш,значи да намериш смисъл в това страдание - нооо,нужни са двама души...Щом не се получава... бъди силна и продължи напред без него...Поздрав!
-
Преживян и вълнуващ стих!Тъжно,но истинско чувство!Прегръщам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Браво !