Последната си риза съблякох,
да те наметна, че зъзнеше.
И не, не очаквах отплата,
видях те, че бързаше.
Внезапно се блъсна в сърцето ми,
притиснат от жажда и глад,
мръзнещ, потриващ ръцете си.
А аз носех вино и хляб.
Споделих с теб залъка, виното
и ти затоплих постелята,
после си тръгнах по видело.
Не си ми неделята...
© Ива ВалМан Все права защищены