Не си отивай! Не ме оставяй сам
в прегръдката на здрача. Спри за миг!
Без теб ще страдам в света голям,
а душата ми ще бъде само стон и вик...
Аз знам – бях към тебе безразличен
и като слепец не виждах твоята любов!
Вратата се затвори...В мига драматичен
осъзнах – без теб светът е тъй суров...
Но така е в живота наш човешки
да оценяваме късно, когато загубим нещо,
а после страдаме за пагубните грешки
и молим се за прошка – на колене, горещо!
© Валентин Кабакчиев Все права защищены