Не си отивай

Не си отивай ти от мен,
знаеш колко много те обичам.
Знаеш как всеки божи ден
с радост името ти изричам.

Не си отивай... постой... погали ме...
с ласки нежни аз ще те даря.
Устни в мойте впий... подпали ме...
в твоя огън искам да горя.

Не си отивай... нима не виждаш ти,
как от щастие душата ми прелива...
огънят как в очите ми блести,
погледът ми как жадно те попива.

Не си отивай... обичаш ме... нали.
Не бързай... още мъничко постой.
Знаеш как силно ще ме заболи...
но... ти тръгваш... слънчице... стой.

Впрочем... какво пък... върви...
само от съня ми ще си отлетяла.
Щом отворя сънени очи,
ще те видя до мен заспала.

Ще те погаля леко... нежно...
ще целуна с обич твоите очи,
ще ги гледам тъй копнежно...
докато ги отвориш ти.

А когато ги отвориш - моите ще притворя...
ще се наведа... ще те целуна...
после тихичко ще те помоля:
НЕ СИ ОТИВАЙ... без теб живота ми... не струва.