Не! Не си отивай!
             Чуваш ли!
             Поспри за малко,
                        Детство.
             Спри, върни ми
                     щедростта.
             Онази, със която стоплях
             малките, студени
                              сърчица.

             Детство, подай ми
                  старите играчки
             и късичките рокли
                              ми върни.
             Аз съм малка,
             чуваш ли ме?
             Аз съм още малка!
             Моля те,
             стопли със песните си
                   моите игри!

             И не си отивай
                  толкова внезапно.
             Не ме наказвай
                със коварна самота.
             Така ли се отплащаш ти
                     за всяка щедрост
             дадена от детските сърца?

             Детство,
             защо ми вземаш
                 даже и мечтите?
             Какво ще правя аз
                    без капка светлинка?
             Не ми отнемай
                 куклите, игрите
             и ще ти подаря
                        една сълза...