Не си този, когото съм искала, нито Другият, дето сънувах. Няма начин да се разкисна, нито ти - да се развълнуваш. Прекрасно зная, че вече е късно за лудо влюбване. Пустата младост изтече, а мечтите бавно се губят. Няколко мига взаимност с нищо не ме задължават. Пак ще спася илюзията, че имам още до края. Краят, отдавна станал начало на живота ми - безлюбовен, ориентиран неспасяемо към мисълта за теб... В спомен.
Когато общественото мнение ни налага термини, задължително трябва да им се противопоставим. Естествено че така наречения край е само начало и докато хладната ръка на онази дългокоса красавица в черна одежда не вледени сърцето ни, то винаги трябва да е в тръпка от поредната изпепеляваща любов. Поздрави мила.
Хубав стих!!! Истински и болеещ! Ех, тези спомени!!!
Но ето за това:
"Пустата младост изтече,
а мечтите бавно се губят."
мнението ми е диаметрално противоположно . Винаги, винаги има мечти, а младостта е състояние на душата, не на тялото!...
Прегръдки, Ваня!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.