Опари ме и заболя ме чак до кости.
Не си виновен, че си с огнени очи.
Танцуват върху миглите ти нощем
фриволни елфи със разпуснати коси.
Не си виновен, че по цигански живееш,
по цигански че отмъщаваш – кръв за зъб.
Че клетвите ти все постигат свойте цели
И че не псуваш уморено, по калъп.
Не си виновен, че те нося като залез
в короната на свойта младост. Виж –
не съм те вързала, за да играеш идеала,
а си свободен всеки миг да излетиш. ...