dolly (Доли)
583 5254
5 мая 2007 г., 16:06

(Не)случка 

  Поэзия
644 0 12

(Не)случка


В пощата на град градина,

някъде, не знам къде,

заедно с писма пристигна

интересен нов пакет -

опакован най-красиво,

с панделка и етикет:

„Достави ме в утрин сива,

може даже преди пет.”

И защо ли толкоз рано,

и защо ли на ръка?

То не може по пижама

да търчиш току така,

пощальон да се разкарва,

а на него му се спи,

и защо му е да става

толкоз рано призори?


И е чудна таз кутия,

от неделя тук стои –

сто кашона я притискат,

и прахът я измори...

Но едно момче напето

рано рано, с колело,

до адреса се разшета

да направи туй добро –

на место да я достави,

точно както пожела

изпращач – със вкус,

но странен...

За кого ли е това?

Позамисленен, а и сънен,

пощальонът за беда

уличката май отмина.


Ех, забави се, но спря

точно в пет и половина

пред заключена врата.

Поизкашля се във шепа

и зачака... Докога –

сам не помни – час, година,

доста време, но едва

щом понечи да си тръгне,

кротко ключ се превъртя

и на прага сякаш светна

млада, истинска Зора.


Запримига, запелтечи,

но скалъпи две слова,

натежаха му нозете,

а сърцето заигра –

„Кой ли дявол ме обрече

да изпитам аз това...”

А девойката смутена,

вместо да благодари,

се запита, запленена –

„Кой сънят ми продължи...”

Начертаха две посоки

тези мили същества,

но мигът и днес си спомнят –

как разцъфна утринта...

© Доли Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??