9 дек. 2009 г., 15:37

Не сме 

  Поэзия
946 0 13

Камък ли се пропука или птица заплака,

та се счупи така тишината?!

Ти замина занякъде, аз се върнях отнякъде.

Колко много посоки се сляха!

А понякога вярвахме, че пътуваме заедно.

Всеки път е пътека навярно!

Но събрахме в очите си цели залези алени

и се връщахме дълго обратно.

И рисувахме в мислите градовете и къщите.

Ято птици и жълти слънца.

Непонятни, разлистени, ти и аз не сме същите.

Две наивни, болящи сърца.

© Виолета Зашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??